Новини

Военнослужещи от Сухопътните войски унищожиха боеприпас, открит в сeло Нова Надежда, Област Хасково, днес, 14 ноември. Специализиран екип за обезвреждане на невзривени бойни припаси от 31-ви механизиран батальон – Хасково на 2-ра Тунджанска механизирана бригада изпълни задачата по разузнаване, транспортиране и унищожаване на ръчна граната, със запалка, имитационна. Формированието е в състав 5 военнослужещи и 2 единици техника, с ръководител капитан Слави Красев. Ръчната граната е намерена в землището на село Нова Надежда, Област Хасково. Тя е транспортирана и унищожена чрез взривяване на учебен център „Добрич“ при стриктно спазване на мерките за безопасност.

Министърът на отбраната Тодор Тагарев ще участва утре, 14 ноември, в заседанията на Съвета „Външни работи/ Отбрана“ и на Направляващия борд на Европейската агенция по отбрана, които ще се проведат в Брюксел, Белгия.

В рамките на заседанието на Съвета се предвижда да бъдат обсъдени въпроси, свързани с подкрепата на ЕС към Украйна в светлината на продължаващата военна агресия на Русия. Очаква се министърът на отбраната на Украйна Рустем Умеров да се присъедини към разговорите посредством видеоконферентна връзка.

По време на срещата ще бъдат обсъдени и въпроси, свързани с привеждането в действие на Капацитета на ЕС за бързо развръщане (EU RDC), мисиите и операциите на ЕС в региона на Сахел и Западните Балкани, както и обстановката по сигурността в Близкия Изток и Южен Кавказ.

На заседанието на Направляващия борд на Европейската агенция по отбрана министрите ще обсъдят въпросите, свързани с бюджета на Агенцията за 2024 година, както и приоритетите за развитие на отбранителните способности.

Представители на Министерството на отбраната и Военновъздушните сили посетиха завода на Локхийд Мартин в Грийнвил, Южна Каролина, САЩ, където се асемблират самолетите F-16 Block 70, за да се запознаят на място с хода на изпълнение на дейностите по договора.

Към момента в различни етапи на производство се намират 6 от самолетите, предназначени за Република България. Производството на самолетите се извършва съгласно графика, като първите два самолета – един F-16C Block 70 и F-16D Block 70 е планирано да бъдат завършени в края на месец юли 2024 г. Тези два самолета ще бъдат ползвани за обучение на инженерно-техническия състав на ВВС в САЩ.

Доставката на първите самолети в България се очаква в края на месец март 2025 г. По време на посещението делегацията наблюдава и полет на F-16C Block 70, предназначен за Словакия.

„Изложбата „Враг/приятел“, подготвена от Националния военноисторически музей професионално може да покаже всички различни аспекти на взаимоотношенията с Турция, Русия и Германия и начинът, по който България се е опитвала да гарантира своята сигурност.“ С тези думи министърът на отбраната Тодор Тагарев се обърна днес, 11 ноември, към жителите, гостите и младите любители на историята на откриването на изложбата във Военноморския музей в гр. Варна.

Министър Тагарев съобщи, че на срещата с постоянните представители на страните-членки на НАТО, която се проведе вчера в Евксиноград в рамките на тяхната работна визита в България, са обсъдени проблемите на сигурността в Черноморския регион, предизвикани от агресивната политика на Русия.

„Знаете, че Русия блокира морския трафик, пречи на използването на изключителната ни икономическа зона, създава рискове за нашата сигурност. Сред съюзниците, с които дискутирахме тези проблеми, бяха Германия и Турция“, посочи министър Тагарев и заяви, че познаването на историята ни е изключително важно, за да намерим решения и на съвременните проблеми на сигурността.

Министърът на отбраната припомни събитията от Първата световна война, когато руската ескадра бомбардира град Варна - 9 души са загинали, 24 са ранени, значителна е разрушената инфраструктура. Бомбардиран е и град Балчик, където има изграден паметник на защитниците. Той изрази надежда, че новото ръководство на общината на морската ни столица ще предприеме стъпки за изграждането на паметник и във Варна, за да може да бъде отбелязан този исторически факт.

„Ние трябва да познаваме нашето минало, да ценим и да познаваме историята си, за да намерим решения и на съвременните проблеми на сигурността“, каза министър Тагарев. Той поздрави Националния военноисторически музей и Военноморския музей в гр. Варна за усилията да представят тези събития от историята на Третата българска държава. „Призовавам всички, които се интересуват от влиянието на историята, да се запознаят с изложбата, защото познаването на военната история е важен елемент и от военно-патриотичното възпитание, и от поддръжката и изграждането на отбранителните способности на България към днешния ден“, каза в заключение министър Тагарев. На откриването във Военноморския музей в гр. Варна присъстваха заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, директорът на НВИМ доц. д-р Соня Пенкова и военнослужещи от гарнизона.

„Ние работим за ускорено придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси. Водим разговори с нашите съюзници, които имат излаз на Черно море – Румъния и Турция, за да организираме една противоминна операция, която ще обхване целия този регион, включително цялата наша изключителна икономическа зона, основно тези маршрути, които се използват от търговските кораби“, каза министърът на отбраната пред журналисти след откриването на изложбата. Предстои да се финализира споразумението между трите държави за нейното провеждане. „Ако успеем, тази противоминна операция може да стартира до края на годината или в началото на следващата година“, посочи министърът на отбраната. Той разясни, че в операцията ще участват военни кораби от трите черноморски държави, но ще бъде отворена за присъединяване и към други наши съюзници, за включване на екипи за борбата с мини, както и за други способности, без да се нарушава Конвенцията от Монтрьо. „Ние не предвиждаме към момента военни кораби на нечерномоски държави да навлизат допълнително в Черно море. Има други начини, с които нашите съюзници могат да помагат, за да гарантираме собствената си сигурност, и сигурността на морския трафик“, категоричен беше министър Тагарев.

„Ще имаме възможност да дискутираме цялостната ни отбранителна политика в сряда, по време на дебатите за внесения вот на недоверие от БСП,“, каза министър Тагарев в отговор на въпрос. Той посочи, че в мотивите за вота на недоверие са идентифицирани 22 проблема, които не са нови, дискутирани са публично при отговори на парламентарни въпроси в пленарна зала и в Комисията по отбрана. „Ще отговорим още веднъж и ще имаме възможност да обясним и на нароните представители и на цялото общество каква е нашата отбранителна политика, защо е такава, какво сме направили до момента, какво планираме да направим и най-важното - да обясним, че това е отбранителната политика в интерес на българските граждани“, заяви министърът на отбраната.

Пред журналисти министър Тагарев коментира и бюджета на Министерството на отбраната като съобщи, че в бюджетната макрорамка за следващите 3 години се предвиждат 2.05% от БВП за разходи за отбрана през следващата година, през 2025 г. този процент ще бъде запазен, а за 2026 г. се очаква бюджетът за отбрана да бъде повишен, защото са планирани големи плащания по договорите, сключени по проектите за модернизация на Въоръжените сили.

В рамките на визитата си в България постоянните представители на страните-членки на НАТО и заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана проведоха работна вечеря с министъра на отбраната Тодор Тагарев, началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, заместник-министрите на отбраната и на външните работи Атанас Запрянов и Елена Шекерлетова, и Драгомир Заков - съветник по външна политика и политика за сигурност към политическия кабинет на министър-председателя. Във фокуса на разговорите бяха актуални въпроси, свързани със сигурността в Черноморския регион. Министър Тагарев запозна гостите с приоритетите на отбранителната политика, с целите на започналия Стратегически преглед, както и с предприетите мерки за ускорена модернизация на Въоръжените сили, за да може страната ни ефективно да допринесе за укрепването на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО.

„На учебен полигон Ново село военнослужещи от осем държави-съюзници работят и се готвят заедно и са готови да възпрат всеки потенциален агресор и да отбраняват нашата страна, да допринасят за нашата сигурност и за сигурността на Източния флаг на НАТО тогава, когато се наложи.“ Това каза министърът на отбраната Тодор Тагарев днес, 10 ноември, на учебен полигон „Ново село“, където наблюдава, заедно с министър-председателя акад. Николай Денков, заместник-генералния секретар на НАТО Мирча Джоана и постоянните представители на страните-членки на НАТО, демонстрация на способности на военнослужещите от многонационалната бойна група на НАТО в България.

„България беше една от първите страни в края на 2021 г., която подчерта, че Югоизточният фланг на НАТО трябва да се засили. Тогава това искане изглеждаше може би неочаквано или предварително, но се оказа навреме и на място.Това, което виждаме днес, е резултат от усилията на българската държава, нейните съседи от НАТО и командването на Алианса да подсили Югоизточния фланг, защото геополитическата ситуация много бързо се промени“, отбеляза министър-председателят акад. Николай Денков след демонстрациите на способности на военнослужещите от многонационалната бойна група в рамките на учението „Iron Strike – 23“. Той заяви, че в отговор на предизвикателствата трябва да имаме подготвени въоръжени сили и да работим в тясно сътрудничество с нашите съюзници. „Учението днес показва, че през тези две години сме напреднали много, но трябва да продължим напред“, каза министър-председателят и благодари на държавите, които се включиха в състава на бойната група в България. „Готови сме да заемем нашето място на Източния фланг, така че всички да се чувстваме спокойни и добре защитени от всяка възможна агресия. Трябва да подсилим и нашите сили в Черно море, за което имаме подкрепата на нашите партньори от НАТО, за да може нашите граждани да се чувстват спокойни и защитени“, посочи той.

„България е изключително ценен съюзник в НАТО. Вашата държава играе критично важна роля по отношение на сигурността в Черноморския регион, както и в региона на Западните Балкани и отвъд тях. Днес, както видяхме, вие сте едни много успешни домакини на една от бойните групи на НАТО, които са разположени от Балтийско до Черно море и помагат за възпирането и въздържането на агресията на Източния фланг на Алианса. Вашите войски играят много важна роля в състава на КФОР в мироопазващата мисия в Косово“, заяви заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана. „Ценим приноса ви към мисията на НАТО в Ирак. Приветствам ангажимента на България да задели минимум 2% от БВП за разходи за отбрана през идните години. Това ще се изразява в повече бойни самолети, патрулни кораби, бойни машини за пехотата, което ще повиши сигурността на България и ще направи НАТО по-силен“, каза той. „Русия продължава да води своята агресивна война срещу Украйна. Виждаме нарастване на нападенията в Черно море последния месец, включително и срещу цивилни кораби. Опасните ескалиращи действия на Русия са сериозна заплаха за сигурността в Черноморския регион, така че НАТО и съюзниците засилиха своите усилия за разузнаване в Черно море, включително с морска патрулна авиация, самолети „Ауакс“ и дронове“, посочи Мирча Джоана. Той отбеляза, че сътрудничеството на България, Румъния и Турция за противодействие на плаващите мини в Черно море е един много важен принос към по-широките усилия да се върне сигурността в Черно море. „Толкова много държави са тук и работят заедно за нашата обща споделена сигурност. Видяхме прекрасна демонстрация на оперативна съвместимост сред сътрудниците от НАТО и на способности“, заяви заместник-генералният секретар на НАТО.

Той добави, че през 2024 г. предстои Среща на върха във Вашингтон, когато ще бъде отбелязана 75-ата годишнина на Алианса. По думите му, пред страните-членки стоят важни задачи, свързани със засилването на потенциала на НАТО за сдържане и отбрана, продължаването на подкрепата за Украйна, прилагането на такъв подход към сигурността, че да може Алиансът да се подготви и да бъде най-успешният съюз и през следващите десетилетия.

Министър Тодор Тагарев отбеляза, че за първи път от почти 20 години членство на България в НАТО Северноатлантическият съвет в състав посланици е на посещение в нашата страна. „Всички посланици на 31 страни-членки и Швеция имаха възможност да видят каква е степента на готовност, да поговорят с военнослужещите и да помислят какво и как може да бъде направено, за да гарантираме още по-добре общата ни сигурност“, подчерта той.

Министърът на отбраната Тодор Тагарев ще открие утре, 11 ноември, изложбата „Враг/Приятел“ във Военноморския музей (ВММ) във Варна. Тя е подготвена от Националния военноисторически музей (НВИМ), чийто филиал е ВММ, и разкрива сложния пъзел на военните и политическите взаимоотношения между България и три държави, изиграли ключова роля в историята на Третата българска държава – Турция, Русия и Германия. На откриването ще присъстват началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и директорът на НВИМ доц. д-р Соня Пенкова.

Отношението на съвременния българин към тези страни обикновено е полярно и емоционално наситено, за което откриваме предпоставки в историята. Проследявайки периода между Освобождението и Втората световна война, когато междудържавните отношения преминават от приятелски към вражески и обратно, експозицията предизвиква посетителите да избягат от стереотипите в мисленето и да създадат своя интерпретация на историята, задавайки си въпроса дали на международната сцена могат да съществуват вечни приятели и врагове.

Три емблематични истории, свързани със събития и хора, чиито съдби са белязани от междудържавните отношения илюстрират многопластово темата в личен, обществен и държавнически план. Историята на капитан Атанас Атанасов и капитан Шукри бей представя срещата на стрелялите един срещу друг по време превземането на Одринската крепост командири, която протича не във вражеска, а в атмосфера на толерантност и зачитане достойнствата на противника. Израз на променящото се в годините отношение към Русия са дългогодишният строеж и промяната в наименованието на катедралния храм „Св. Александър Невски“ след бомбардировките на Варна от руска ескадра по време на Първата световна война. А разказът на полк. Димитър Младенов представя тежките мигове, преживени от една българска дивизия, в критичните дни след преориентацията на България по време на Втората световна война, когато Германия от съюзник се превръща във враг.

Формирования на силите за специални операции от осем балкански държави взеха участие в международното учение „Strong Balkan - 23“ (B-9). Учението на силите за специални операции на държавите от региона се проведе от 31 октомври до 10 ноември на територията на Република Албания. То е част от инициативата на началниците на отбраната на балканските страни за ежегодно провеждане на съвместна подготовка.

Участие взеха военнослужещи от Албания, България, Гърция, Румъния, Република Северна Македония, Турция и Черна гора, както и наблюдатели от Босна и Херцеговина.

Целите на учението са повишаване на оперативната съвместимост, обучение на личния състав на всички нива за планиране, провеждане и наблюдение на специални операции и прилагане на практика процедурите на НАТО. Бяха актуализирани стандартни оперативни процедури по време на процеса на планиране и изпълнение на специални операции в многонационална среда.

Учението премина в две части, като през първата се проведоха съвместни занятия по огнева, инженерна, тактическа и парашутна подготовка. През втората част участниците бяха обединени в тактическа група за специални операции, която планира и проведе целия спектър от специални операции по сценарий, създаден за учението.

Участието в такъв формат на българските Специални сили е важен етап от подготовката им както и възможност да се задълбочи съвместното партньорство с балканските държави, което е залог за повишаване на сигурността и поддържане на мира и стабилността на Балканите.

***
Инициативата за многонационалните съвместни учения на силите за специални операции на деветте балкански държави (B-9 CJSE-16) започна през 2011 г. в рамките на среща на върха на началниците на отбраната на страните от Балканския полуостров. Ученията се организират и провеждат всяка година от различна държава-членка. Те включват провеждането на специални операции с цел укрепване на регионалното международно сътрудничество, синергията и оперативната съвместимост, както и увеличаване на бойните способности на Силите за специални операции от участващите държави.

Народното събрание прие днес, 9 ноември, решение за реализирането на проекта за инвестиционен разход за „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“. Решението беше гласувано със 191 гласа, от които 134 гласа „за“, 55 – „против“ и двама „въздържал се“.

„Това е добро решение и аз наистина много съжалявам, че има такива народни представители, които работят срещу интересите на Българската армия“. Така министърът на отбраната Тодор Тагарев коментира разискванията в парламента преди приемането на решението.

Проектът е на стойност над 1,300 млрд. долара и предвижда придобиване на 198 бойни, разузнавателни и командно-щабни машини, специални машини за ядрено, химическо и биологично разузнаване, за медицинска евакуация, за инженерно осигуряване, транспортни и евакуационни машини. От тях 183 са бойни машини от фамилията „Страйкър“ (Stryker). Останалите 15 са спомагателни камиони. Предлаганият срок за производство и доставка на машините е около 36 месеца от възлагането на договора за производство от страна на Сухопътните войски на САЩ. Началото на доставките е предвидено за третото тримесечие на 2025 г., а краят им - за първото тримесечие на 2028 г. Основното количество от бойни и спомагателни машини ще бъде доставено през 2026 г. и 2027 г., с темп на доставките - 10 машини на месец.

Предвиждат се възможности за индустриално сътрудничество, трансфер на технологии и създаване на способности в „ТЕРЕМ - Холдинг“ ЕАД.

Министър Тагарев посочи, че около 40 процента от човекочасовете по производството на машините ще бъдат положени в България. В страната ще бъде изграден Регионален център за ремонт и поддръжка на машините „Страйкър“ за Европа.

С реализацията на проекта ще се постигане по-добра оперативна и техническа съвместимост с армиите на страните-членки на НАТО и ще се намали критичната зависимост от страни извън НАТО и ЕС в областта на въоръжението.

Постоянните представители на страните-членки на НАТО и заместник-генералният секретар Мирча Джоана ще посетят утре, 10 ноември, многонационалната бойна група на НАТО, която ще демонстрира оперативни способности за водене на отбранителна операция на учебен полигон „Ново село“ в рамките на учението „Iron Strike -2023". Действията на военнослужещите ще бъдат наблюдавани и от министър-председателя на Република България акад. Николай Денков, министъра на отбраната Тодор Тагарев, посланиците на държавите, които участват със свои военни формирования в многонационалната бойна група, председатели на парламентарните комисии и парламентарни групи, началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, заместник-министрите на отбраната и на външните работи Атанас Запрянов и Елена Шекерлетова, съветника по външна политика и политика за сигурност към политическия кабинет на министър-председателя Драгомир Заков, както и висши офицери от Българската армия и от структури на НАТО.

Учението се провежда в изпълнение на плановете за подготовка на многонационалната бойна група, създадена в съответствие с мерките за усилване на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО за гарантиране на сигурността на страните-членки от Източния фланг.

Заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Михаил Попов бе включен в Залата на славата за чуждестранни висши офицери на Военния колеж на Сухопътните войски на САЩ в Карлайл, Пенсилвания. Номинацията му бе одобрена от Департамента и от Колежа на Сухопътните войски на САЩ.

„Благородно ви завиждам за времето, което предстои да прекарате в Колежа. Ще придобиете уменията да обмисляте резултатите от възможни кризи и начините за предотвратяването или решаването им на стратегическо ниво“, обърна се генерал-лейтенант Попов към слушателите от курса за чуждестранни висши офицери от тазгодишния випуск на учебното заведение. „Връзките с вашите състуденти, които ще изградите тук, ще ви помогнат, когато се наложи, заедно и като лидери да решавате сложни проблеми“, подчерта заместник-началникът на отбраната.

Включването в Залата на славата за чуждестранни обучаеми е престижно отличие за завършили Колежа офицери с образцова служба, интегритет, отлични постижения и отдаденост на работата, заемащи най-висши длъжности във Въоръжените сили на съответната държава или в международна организация. Към момента Залата включва над 80 висши офицери.

Българският военен научноизследователски кораб (НИК) 421 – „Св. Св. Кирил и Методий“, от състава на Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров“ започна своето второ плаване до Антарктика. Задачата на експедицията е осигуряване на условия за реализирането на десет научни проекта, които вече излизат извън пределите на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Освен научните изследвания, които ще обезпечи, НИК 421 ще превози и близо 70 тона материали за строителството на новата лаборатория в района на българската база.

Командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, представители на държавната и местната власт, общественици и други официални гости уважиха церемонията по изпращането на кораба, който потегли от Морска гара – Варна. Началникът на ВВМУ флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров пожела успешно плаване на членовете на екипажа, а на семействата им – търпение. Председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев получи флага на Военноморските сили на България, който да бъде развят на Ледения континент.

Преди да отплава НИК 421 бе посетен и от сто деца – възпитаници на основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Те разгледаха кораба, а на командира му – капитан II ранг Николай Данаилов, подариха бутилка с послание, което той да отнесе на Южния полюс.

Пет месеца ще продължи втората полярна експедиция на българския военен научноизследователски кораб. Първото пристанище, в което ще има престой, е в Картахена, Испания. Оттам ще се отправи към Южна Америка, където ще посети две пристанища. След преминаване на пролива Дрейк ще достигне до о. Ливингстън.

„Чрез участието си в операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR) ние допринасяме към политиката и амбицията на държавното ръководство на Република България за сигурността и стабилността в региона. Много съм горд с нашите военнослужещи. Общата им подготовка, мотивацията и професионализмът винаги се доказват зад граница и традиционно оценките са добри“. Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов при посещението си вчера, 7 ноември, в Република Косово.

Адмирал Ефтимов сподели, че на срещите си вчера с командващия на мисията генерал-майор Йозкан Улуташ и със заместник-командира на Регионалното командване - Изток към KFOR полк. Рита Холтон също е получил високи оценки за представянето на нашите военнослужещи. Обсъдени бяха настоящата динамична обстановка по сигурността и усилията по деескалация на напрежението в региона, както и предизвикателствата при изпълнението на задачите от KFOR.

В двете военни бази „Филм сити“ и „Бондстийл“ адмирал Ефтимов се срещна с военнослужещите от българския контингент. Той обсъди с личния състав мисията, състава и задачите, обезпечаването и логистичното осигуряване на българския контингент. Началникът на отбраната оцени като полезни получените предложения към ръководството на Министерството на отбраната за повишаване на подготовката и ефективността на българските военнослужещи, участващи в KFOR.

Адмирал Ефтимов подчерта важността на приноса ни в мисиите на НАТО и ЕС за опазването на мира, спокойствието и стабилността на Балканите. „Работим последователно и устойчиво и се надявам с развитието на модернизацията и инвестиционните проекти на Българската армия, нашето присъствие, видимост и статут да бъдат още по-осезаеми в Косово, във военната операция на ЕС в Босна и Херцеговина „Алтеа“ и навсякъде, където участваме“, категоричен бе той.

Началникът на отбраната благодари и на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Република Косово Христо Гуджев за отношението и грижите, които полага за българския контингент. „В негово лице военнослужещите ни чувстват връзката и подкрепата на нашата държава“, заяви началникът на отбраната.

Командирът на Съвместното командване на силите (СКС) генерал-майор Валери Цолов също изказа признателност към личния състав за достойното представяне не само на Въоръжените ни сили, но и на българската държава. „Те са пратеници от първо лице на България и от тяхното представяне зависи авторитетът на страната ни сред международните партньори. Като командир на СКС съм запознат със задачите на българския контингент, но тук на място видяхме тяхното детайлно изпълнение“, подчерта той.

***
Участието на Въоръжените сили на България в операцията на НАТО в Косово започва през февруари 2000 г., с инженерно-строителен взвод, като през годините задачите и числеността на контингента са били променяни. Към настоящия момент над 140 военнослужещи, в състав национален контингент и допълнително механизирана рота, национален поддържащ елемент, щабни офицери от състава на оперативния резерв участват в операцията на НАТО в Косово. Те изпълняват задачи, свързани с подобряването на сигурността и стабилността в района и свободата на придвижване, с което Република България изпълнява успешно своите съюзнически задължения.

В изпълнение на поетите ангажименти за поддържане 10 дневна готовност за развръщане в зоната на операцията и решение на Министерския съвет на Република България, в началото на месец септември тази година в Косово се развърна ротата и националният поддържащ елемент в състава на Силите на оперативния резерв на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR).

До момента в операцията сме участвали с над 1700 военнослужещи.
Настоящият национален командир на контингента е подполковник Бойко Цветанов, а помощник-национален командир на контингента, той и командир на национален поддържащ елемент, е подполковник Станислав Цонев.

С Почетен знак на Министерството на отбраната „Св. Георги“ I степен за офицери днес, 8 ноември, бе отличен о.з. полковник Валери Рачев. Наградата бе връчена на тържествена церемония от министъра на отбраната Тодор Тагарев в присъствието на представители на ръководния екип на Министерството, колеги и съмишленици на наградения.

Почетният знак е присъден на о.з. полковник Рачев за цялостен принос към отбраната на страната и във връзка с неговата 70-годишнина.

Министър Тагарев подчерта значимата роля на о.з. полк. Валери Рачев за реформите в Българската армия, както и за много важни промени във военнообразователната система, инициирани в качеството му на декан на факултет „Национална сигурност и отбрана“ и заместник-началник на Военната академия „Г. С. Раковски“

О.з. полковник Валери Рачев благодари за отличието и сподели, че през целия си житейски и професионален път остава близък до проблемите на Министерството на отбраната и Българската армия. „Пожелавам ви, освен здраве и предизвикателството да продължите да правите нови неща. Бъдете млади, защото армията има нужда от вас“, пожела той на ръководния екип на министерството.

„Дезинформацията е само един от инструментите, които се използват в хибридната война. Войната винаги е била хибридна, но в огромната част от случаите воюващите страни са разчитали на военната сила, а другите инструменти са играли допълваща роля. С масираното навлизане на информационните и комуникационни технологии, както и на масови медии това се променя. Войната в Украйна го показа в значителна степен. А конфликтът между Хамас и Израел ни дава изключителен пример как военният инструмент има подчинена роля. Основната цел и на двете страни е как да действат така, че да повлияят максимално в свой интерес на общественото мнение в своите страни, на международното обществено мнение, на възприятията и взимането на решения от всички играчи и заинтересовани страни в този конфликт.“ Това каза министърът на отбраната Тодор Тагарев днес, 7 ноември, на откриването на конференцията „Технологии срещу дезинформацията“, организирана от четири организации, разработващи решения в това направление - института GATE към СУ „Св. Климент Охридски“, „ Ontotext“, „Identrics“ и „Sensika“. Основната цел на конференцията е да се отправи поглед към информационната война в дигиталното пространство, стъпвайки на последните открития на водещи експерти в сектора.

„Ефектите на дезинформацията са много по-сериозни върху начина, по който изграждаме своята отбрана. Голяма част от времето и ресурса ни отделяме, за да противодействаме на дезинформационни кампании“, каза министър Тагарев. Като пример той отбеляза проблемите, свързани с окомплектоването на армията. Сред причините той посочи демографския фактор, Ковид, който също изигра соята роля. „През последната година бяхме свидетели на още по-рязко свиване на интереса към военната служба. Тази година срещу нас беше проведена много мощна дезинформационна кампания, под мотото „Сега ще пратят армията да воюва в Украйна“. Какъв беше ефектът? В сравнение с 2022 г. тази година имаме с 35% по-малко кандидати за НВУ и реално имаме 45% по-малко курсанти в първи курс. Местата, които се попълниха са 22%. Това е много пряк ефект на дезинформационните кампании срещу националната сигурност и срещу отбраната в частност. Тези кампании се водят и от сили вътре в нашето общество. Така че искаме, или не искаме, няма как да не обръщаме внимание на този проблем“, заяви министърът на отбраната.

„Страни, които не могат икономически и технологично да се конкурират със Запада, намират решение за промотиране на своите интереси чрез дезинформация и пропаганда в информационното пространство. Основният начин, който ние виждаме към момента, за да се справим с тези кампании и пропагандата, са стратегическите комуникации“, заяви министър Тагарев. „Министерството на отбраната не разполага със санкциониращи инструменти или правомощия. Затова е нужен отговор на държавно равнище, който все още предстои да намерим. В Министерството на отбраната правим, каквото е възможно. Аз разчитам на Информационния център на Министерството на отбраната да работи координирано с други звена в системата на отбраната, но там да бъде създаден някакъв, макар и скромен капацитет“, отбеляза той. По думите му, на държавно ниво Министерството на външните работи и Съветът по сигурност към Министерския съвет имат роля в контактите с български и международни партньори по тези въпроси. „Но това са едва първи крачки, които се правят. Преди около два месеца България се присъедини към Центъра за противодействие на хибридни заплахи в Хелзинки, откъдето планираме да прехвърлим ноу-хау“, посочи министърът на отбраната.

В заключение той отбеляза, че от работата на конференцията очаква не само изнасянето на данни за дезинформационни кампании, насочени срещу някого или нещо, а обсъждането на технологични решения за проследяване на източниците на тези кампании и на тяхното взаимодействие с други кампании, както и за извършване на оценка на ефектите, за да се планира противодействието.