Новини

Двустранното сътрудничество в областта на отбраната обсъдиха министърът на отбраната Димитър Стоянов и Н.Пр. д-р Роб Диксън, извънреден и пълномощен посланик на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. В разговорите участваха заместник-министрите на отбраната Теодора Генчовска и Катерина Граматикова, директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев и помощник-аташето по отбрана на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия капитан Матю Брейн. Срещата бе по покана на министър Стоянов.

На нея бяха обсъдени въпроси, свързани с модернизационните проекти на Българската армия. Министър Стоянов и Н.Пр. д-р Роб Диксън разговаряха и за евентуалните възможности за реализиране на така наречените „триъгълни сделки“ за превъоръжаване. Министър Стоянов подчерта, че България не се е отказала да търси такива възможности и разговорите със съюзници в тази посока продължават. За съжаление, страната ни е закъсняла с реализирането на сделки от този тип.

„Няма как да подкопая устоите и способностите на Българската армия. В Министерството на отбраната има ясни документи какви запаси от муниции трябва да поддържаме.“ Това каза днес, 23 февруари, министърът на отбраната Димитър Стоянов в отговор на журналистически въпрос относно писмото на върховния представител по външната политика и сигурност Жозеп Борел за възможността за предоставяне на боеприпаси на Украйна. Писмото е изпратено до всички министри на отбраната на страните-членки на Европейския съюз.

Министър Стоянов потвърди, че писмото е получено в Министерството на отбраната, но бе категоричен, че по отношение на мунициите и въоръжението, стриктно е изпълнено решението на Народното събрание.

Предоставянето на зенитно-ракетни комплекси на Украйна без замяна с други, означава само едно – губене на въздушен суверенитет. При условие, че изтребителната авиация е в тежко състояние, да дадем нашите зенитно-ракетни комплекси е огромен минус и няма да можем да защитим българското небе, подчерта министърът.

Той призова българските политици да не спекулират с темата за модернизацията на Българската армия. „Модернизацията влезе като дъвка в предизборната кампания. Няма смисъл да се спекулира, още повече от политици, които вкараха папките с проектите в едно шкафче. Нека видим какво бе направено за 12 г. при управлението на Борисов – един проект за F-16 и един за патрулните кораби, без въоръжение, в стил „лодки и платноходки“.

Министър Стоянов подчерта, че именно по време на настоящето служебно правителство бе подписан вторият договор да изтребителите F-16, три договора за въоръжението на корабите и бе рестартиран проектът за бойна машини на пехотата, замразен по времето на правителството на ГЕРБ. „Поне последните 6-7 месеца, може да бъдете сигурни, че не са загубени за модернизацията на Българската армия“, заяви Стоянов.

„Благодаря на всички наградени за това, което извършиха в интерес на българското общество и на съседна Турция. Това е героизъм в мирно време, за който им поднасям моите искрени благодарности“. С тези думи министърът на отбраната Димитър Стоянов се обърна към наградените военнослужещи от Военновъздушните сили (ВВС), медицински специалисти от Военномедицинската академия (ВМА), служители на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН), спасители и доброволци, оказвали помощ при последните земетресения. Те бяха отличени на церемония, която се проведе в Централния военен клуб днес, 23 февруари.

Държавният глава Румен Радев връчи Почетния знак на президента на ръководителя на екипаж от 16-а авиационна база подполковник Лазарин Лазаров и на ръководителя на екип от ВМА майор д-р Цветан Станимиров. При оказването на помощ на пострадалите военнослужещите от 16-а авиационна база Враждебна изпълниха общо седем мисии до Турция и една комбинирана до Сирия. Превозената хуманитарна помощ от ВВС е над 13 тона, от които 4.5 тона са предназначени за Сирия. Общият нальот за осемте мисии е 46 часа и 30 минути. В тях са участвали осем екипажа с 18 души летателен състав и 50 души наземен състав.

С грамоти бяха отличени подполковник Лазарин Лазаров, подполковник Пламен Дончев, майор Веселин Асенов, капитан Евгени Златанов, капитан Николай Георгиев, капитан Николай Калайджиев, капитан Дичко Узунов, майор Мирослав Пипев, капитан Николай Михайлов, капитан Пламен Пехливанов, капитан Митко Гергов, капитан Огнян Лидански, старшина Венцислав Нечев, старшина Васил Василев, старшина Емил Николов, старшина Евдокия Иванова, старши сержант Димитринка Влахлийска, капитан Любомир Кирилов, старшина Боян Петров, старшина Ивайло Въглярски, старши сержант Андрей Станков, младши сержант Радослав Колев.

Два екипа от ВМА бяха сред първите, заминали само няколко часа след като станаха ясни мащабите на бедствието в Турция и се завърнаха последни, след повече от 10 дни на терен, където работиха заедно с местните спасители. Освен майор д-р Цветан Станимиров, в медицинските екипи бяха още капитан д-р Синан Емин, старшина Мария Борисова и младши сержант Илия Деков. Всички те са част от модулните военномедицински формирования за осигуряване на помощ при бедствия, аварии и катастрофи.

Заместник-министрите на отбраната Теодора Генчовска и Катерина Граматикова се срещнаха днес с посланика на Конфедерация Швейцария у нас Н. Пр. Раймунд Фурер. По време на разговорите беше обсъдено сътрудничеството между двете страни, като беше подчертано традиционно доброто партньорство в областта на сигурността и отбраната.

Акцент беше поставен върху проектите за модернизация на Българската армия и предприетите действия от страна на Министерството на отбраната през последните месеци за тяхното ускоряване. Сред основните дискутирани теми беше нелегалният миграционен натиск на турско-българската граница и усилията, които полага страната ни за възпирането му. Обсъдена беше и помощта, която държавата ни предостави на Турция и Сирия след разрушителните земетресения в двете страни.

Усложнената среда на сигурност в следствие на конфликта в Украйна също беше в центъра на разговорите.

Обучаеми от Училището на Грузия за изграждане на институционален капацитет в областта на отбраната от днес, 23 февруари, са на посещение в нашата страна, за да се запознаят с политиките, анализите и прогнозите по отношение на сигурността в региона на Черно море. В продължение на три дни грузинската делегация, в която са включени 17 обучаеми, ще проведе срещи с експерти и представители от Министерството на отбраната, Военната академия „Г. С. Раковски“ и Дипломатическия институт към министъра на външните работи.

Отбранителната политика на Република България, междуинституционалното сътрудничество и координация беше във фокуса на срещата днес на грузинската делегация с експерти в Министерството на отбраната. В нея участваха представители на дирекция „Отбранителна политика и планиране“.

Училището на Грузия за изграждане на институционален капацитет в областта на отбраната е създадено като инициатива в рамките на основния механизъм на сътрудничество на НАТО с Грузия (Substantial NATO-Georgia Package). През септември 2022 г. започна изпълнението на програма по въпросите на отбраната и сигурността, по която се обучават грузински старши офицери и цивилни държавни служители от различни институции. Програмата включва посещения за обмяна на опит в страни от Черноморския регион.

„Твърде късно е България да се присъедини към т.нар. триъгълни сделки за превъоръжаване. Подобни „триъгълни сделки“ са били сключвани през март, април, май миналата година“. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов след Анализа на състоянието и подготовката на въоръжените сили през 2022 г., представен от началника на отбраната.

„Изпратил съм писма до делегацията ни в Брюксел и до колегите ми министри на отбраната; в България провеждахме срещи с посланици, срещи с министри и заместник-министри. Навсякъде отговорът е един и същ: „при възможност - да, но такава към момента няма“, поясни министър Стоянов по повод свършеното от Министерството на отбраната във връзка с т.нар. триъгълни сделки. По думите на министър Стоянов, те са закъснели - трябваше да бъдат осъществени от редовно правителство и парламентът да вземе такова решение. „На 9 декември парламентът взе решение, което не ни даде основание да работим по „триъгълните сделки“, посочи той. „При тях също не се постига реална модернизация, а се постига съвместимост. Даваме едно въоръжение, което е съветско производство, и получаваме западно въоръжение, приблизително на същите години – бойни машини на пехотата, танкове и т.н., които са изведени от експлоатация от нашите съюзници“, обясни министърът на отбраната.

„Силите и средствата, с които разполагат Военновъздушните сили, към момента са достатъчни, за да изпълняваме задачите по охрана на въздушното пространство“, каза министърът. „Авиаторите на МиГ-29 имат ясна задача за охрана на въздушното пространство и те я изпълняват съвестно и отговорно и в рамките на нашите възможности“, подчерта той.

Министърът съобщи, че продължават разговорите за удължаване на експлоатацията на самолети МиГ-29. „Постигнахме резултат с Полша, макар и малък, очертава се да имаме и втори резултат със съюзна държава, благодарение и на началника на отбраната“, посочи министър Стоянов.

В Министерството на отбраната досега е получена една оферта за заместваща платформа. „Тази оферта не е приемлива. Финансовият ресурс за нея е толкова голям, че няма да ни позволи да осъществим приоритетния проект за бойни машини на пехотата“, посочи министър Стоянов и допълни, че продължават разговорите по темата.

В Министерството на отбраната не е получавано писмо като цитираното от Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по външна политика и сигурност, за предоставяне на боеприпаси на Украйна. „Министерството на отбраната разполага със складови наличности, съгласно нормативните документи. Ако ние си позволим да сдадем количества, това означава да ги нарушим. Ние трябва да имаме запаси, които да поддържаме, и това правим. Изпълнили сме решението на Народното събрание в първите шест точки; точка 7 гласи, че трябва да опресним нашите складови запаси с боеприпаси. В тази връзка сме в контакт с Министерството на икономиката и с публичните предприятия, подготвяме договори, на базата на които тези запаси ще бъдат предоставени на публичните предприятия за опресняване, в рамките на 12 месеца“, заяви още министър Стоянов.

„Въпросът, който вълнува българското общество една година след началото на конфликта в Украйна, е „гарантирана ли е сигурността и отбраната на страната и трябва ли да се чувстват българските граждани сигурни и защитени“. Kато началник на отбраната мога твърдо да заявя, че те трябва да се чувстват защитени на базата на предприетите мерки в национален и коалиционен формат“. Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов днес, 22 февруари, след проведения Анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2022 г.

Той посочи, че от началото на конфликта в Украйна се полагат множество усилия по ситуационната осведоменост, повишена е готовността на редица дежурни сили, усилени са разузнаването, наблюдението и координацията със Съвместното командване на НАТО по операциите. „В коалиционен формат бяха предприети многобройни мерки, но най-видно за обществото бе създаването и еволюцията на многонационалната група на Алианса на наша територия. С развитието на обстановката и промяната на нивото на амбиция на НАТО и на страните-членки, в момента разполагаме с едно боеготово формирование на наша територия, което ясно показва ангажимента на нашите съюзници и солидарността им към сигурността и отбраната на България и на целия Югоизточен фланг на Алианса“, отбеляза адмирал Ефтимов. Той подчерта, че трябва да продължи работата по сформирането на многонационален щаб на дивизионно ниво в България с възможности за командване на национални и командни формирования. „Ще бъдат нужни хора и инвестиции в инфраструктура и комуникационни системи, но ние трябва да го направим, за да бъдем адекватни на другите държави по Югоизточния фланг на НАТО“, посочи той.

Началникът на отбраната бе категоричен, че променената обстановка в сферата на сигурността е показала отново, че модернизацията на Българската армия няма алтернатива.

„Няма да спрем да работим по проектите и амбицията ни, въпреки че Програмата за инвестиционни разходи не беше приета и разгледана в предходното Народно събрание, е да бъдем на такъв етап, който да позволи бърза реализация на определени проекти“, каза адмирал Ефтимов. Той бе категоричен, че модернизацията и усвояването на нови системи въоръжение и техника е немислимо без подготвен личен състав. Началникът на отбраната посочи, че проблемът със съществуващия некомплект в Българската армия се запазва, като неговото ниво позволява изпълнението на основните задължения и увеличените задачи с допълнително натоварване на личния състав. „Предприемаме мерки по политиките по човешки ресурси и гъвкавостта на щатно-длъжностните разписания, за да осигурим на младите офицери условия на труд, съобразно техните очаквания и за да реализираме техния потенциал. Необходима е държавна политика по отношение на кадрите в армията“, заяви адмирал Ефтимов.

Той подчерта, че 2022 година е била тежка и изпълнените задачи от Въоръжените ни сили са били многобройни. „Това, което ми вдъхва увереност, е отношението на военнослужещите и цивилните служители, тяхната мотивация да решават задачи във всякакви условия. Те заслужават нашето признание – на военното и политическото ръководство на Министерството на отбраната, но и на цялото общество“, заключи адмирал Ефтимов.

В представения Анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили се посочва, че през 2022 г. български военни контингенти и военнослужещи участваха в 10 операции и мисии извън територията на страната под егидата на НАТО, Европейския съюз и ООН. Общо в мисии и операции на НАТО и Европейския съюз участваха над 370 военнослужещи.

Изминалата година е очертана като най-тежката и натоварена след 2012 г. при изпълнението на задачи, свързани с оказване на помощ на населението и охрана на границата. Нееднократно военнослужещи рискуваха живота си, с цел спасяването на хора, изпаднали в беда след природни бедствия. Те отново показаха, че армията винаги е готова да помогне на своя народ в беда. Българската армия участва активно в ликвидирането на последствията от наводненията на територията на община Карлово, където над 4000 военнослужещи в продължение на повече от месец и половина оказваха непрестанна помощ на населението в почистване на къщи, дворове, обществени сгради и засегнати улици. Бяха преместени стотици тонове кал и дървесна маса, транспортирани бяха тежкоболни хора и бяха доставени храна и вода за засегнатите села. Българската армия участва и при гасенето на горски пожари, при изпълнение на задачи по търсене, спасяване, медицинска евакуация и транспортиране на помощи в страната и чужбина. Близо 3 000 военнослужещи на ротационен принцип от въоръжените сили участваха активно в дейностите по оказването на помощ за охрана на държавната граница и логистичното осигуряване на Министерството на вътрешните работи. От началото на конфликта в Украйна Военноморските сили водят активно наблюдение в морските пространства на страната, при което бяха унищожени 4 морски мини, две от които дрейфащи.

„Изправени сме пред директни рискове и заплахи за сигурността и начина на живот на демократичния свят. Това налага бърза и адекватна адаптация на съюзните и национални отбранителните способности“. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов в обръщението си към участниците в годишната конференция на началника на отбраната днес, 22 февруари. По думите му, фокусът на НАТО за 2023 г. е върху възпирането и колективната отбрана.

Министърът на отбраната очерта и насоките за работа през 2023 г. като на първо място посочи грижата за личния състав и необходимостта от реализиране на основните модернизационни проекти за Българската армия, най-важният от които е този за Сухопътните войски. „Правим каквото можем и се надявам да имаме в скоро време и резултат“, отбеляза той.

„Поставени са значително завишени изисквания към способностите на силите, тяхната готовност и окомплектованост, изпълнението на задачи по поддръжка от страна домакин и наличие на адекватни запаси от материални средства. Това рефлектира директно върху бъдещото развитие на въоръжените ни сили“, подчерта министър Стоянов. Той акцентира и на увеличаващия се некомплект от военнослужещи. „Очаквам да бъдат обсъдени и набелязани конкретни мерки за набиране и задържане на военнослужещи в съвременните условия на пазара на труда“, подчерта министър Стоянов.

Сформирането на многонационалната бойна група, която постигна своите пълни оперативни способности и успешното участие в национални и многонационални учения бяха отчетени като постижения от министър Стоянов след Анализа на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2022 г. „Не бих пропуснал и изпълнението на задачи от Българската армия в помощ на населението през миналата година“, изтъкна той. Министър Стоянов акцентира на участието на военнослужещи в преодоляване на щетите от наводненията в Карловско, гасенето на пожари, охраната на държавната граница и ремонта на граничното съоръжение, изпълнението на авиомедицински евакуации и доставянето на хуманитарна помощ в Турция и Сирия. „Това са все неща, видими за българската общественост и тук е мястото да благодаря на всички наши военнослужещи“, заяви той.

„Средата за сигурност изисква нов подход. Този нов подход е именно създаване на нова структура на силите и изграждане на необходимите оперативни способности. Тези оперативни способности няма да бъдат изградени без личен състав, без нова техника и без необходимата инфраструктура. Предстоят много задачи пред Щаба на отбраната. Надявам се военното ръководство, съвместно с политическото да успеем да реализираме поставените задачи“, каза министър Димитър Стоянов.

Пълния текст на обръщението на министъра на отбраната Димитър Стоянов към участниците в годишната конференция на началника на отбраната може да видите тук.

„В отговор на драстичните промени в средата на сигурност, свързани най-вече с военната инвазия на Руската Федерация в Украйна, НАТО предприе редица мерки и дейности за повишаване на колективния възпиращ и отбранителен потенциал, за да гарантира запазването на стратегическото си предимство и развитието на адекватни способности за противодействие на заплахите за сигурността на страните-членки“. Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов днес, 22 февруари, при откриването на своята годишна конференция. Темата на форума е „Предизвикателствата на текущата среда за сигурност и процесите в НАТО към готовността и развитието на въоръжените сили“.

Адмирал Ефтимов посочи, че подходът на Алианса за гарантиране на колективната отбрана и постигане на ефективно възпиране се базира върху устойчива, бойно ефективна и всестранно осигурена конструкция от сили на място – съюзни и национални, и сили за бързо усилване, обхванати от усъвършенствана структура за командване и управление. „В основата на този подход са заложени повишени изисквания към националните сили за отбрана по отношение на готовност за използване, оперативна съвместимост, ниво на подготовка и не на последно място, всестранно осигуряване“, посочи той. „Конфликтът в Украйна показа значението и ролята на добре подготвени, мотивирани, окомплектовани и ресурсно осигурени формирования, които да са в състояние да реагират още от началото на кризата“, категоричен бе началникът на отбраната. В заключение адмирал Ефтимов изрази увереност, че конференцията ще очертае най-съществените предизвикателства пред нашите въоръжени сили, свързани с повишаването на готовността на щабовете и формированията, модернизацията на Българската армия и преодоляването на дефицита от способности.

В основния доклад на форума бе представен детайлен анализ на съюзните процеси, свързани с укрепването на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса, направена бе военностратегическа оценка за тяхното влияние върху развитието на въоръжените сили на България и бяха набелязани направления за работа в краткосрочен и средносрочен план.

Участието на командирите на Командването на съвместните сили на НАТО в Неапол и на Съвместното командване за поддръжка и осигуряване в Улм ще предостави тяхната перспектива относно предизвикателствата, свързани с изпълнението на нарасналите изисквания за осигуряване с материални ресурси и поддръжка от страната домакин в зоната за отговорност на Върховния главнокомандващ на силите на НАТО в Европа.

В рамките на форума командирите на видовете въоръжени сили, Съвместното командване на силите, Съвместното командване на специалните операции, Командването за логистична поддръжка и Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана ще представят свои доклади с виждания за развитие на способностите на щабовете и формированията под тяхно ръководство за осигуряване изпълнението на поетите съюзни ангажименти по подготовката на декларирани формирования и дейности като страна домакин.

Пълния текст на изказването на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов можете да видите тук.

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще представи утре, 22 февруари, Анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2022 г. Във форума ще участва министърът на отбраната Димитър Стоянов. Поканен е да присъства президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев.

След представянето на Анализа, ще бъде открита годишната конференция на началника на отбраната на тема: „Предизвикателствата на текущата среда за сигурност и процесите в НАТО към готовността и развитието на способности на Въоръжените сили“.

Във форума ще участват и висшият команден състав на Българската армия, генерали и офицери от видовете Въоръжени сили, директори на дирекции в Щаба на отбраната и Министерството на отбраната, началници и командири на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.

Екипаж от Военновъздушните сили със самолет „Спартан“ от състава на 16-а авиационна база Враждебна извърши днес, 21 февруари, авиомедицинска евакуация на дете от Бургас до София.

Самолетът излетя в 9.30 ч. тази сутрин от София към Бургас. На борда бяха лекарски екип и медицинска сестра от УМБАЛСМ „Пирогов“ и бордна медицинска сестра от Военномедицинската академия. По препоръка на лекарския екип полетът е осъществен на малка височина с оглед здравословното състояние на детето.

Самолетът „Спартан“ кацна обратно в 13.30 ч. на летище Враждебна, откъдето детето беше транспортирано към УМБАЛСМ „Пирогов“, съпровождано от неговата майка.

Екипажът, осъществил полета, беше в състав: командир капитан Николай Георгиев, помощник-командир капитан Николай Калайджиев и борден инженер капитан Николай Михайлов.

„Министерството на отбраната е готово да продължи да оказва необходимата хуманитарна помощ на Република Турция. Ние бяхме сред първите отзовали се държави - чрез Военновъздушните ни сили с военните самолети транспортирахме военни медици, спасителни екипи и хуманитарна помощ“. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов на среща в министерството с посланика на Република Турция Н. Пр. Айлин Секизкьок. Министър Стоянов отново изрази искрени съболезнования към семействата на загиналите и пострадалите в тежките земетресения в Турция.

„До този момент ние се обръщахме към Вас като комшии, приятели. Сега вече се обръщаме към Вас като братя и сестри. Вие се отзовахте още в първите часове след трагедията и изпратихте с военните самолети Вашите спасителни екипи, които извадиха много хора под руините. От основаването на дипломатическите отношения между двете държави това беше най-силният жест на солидарност, който България ни оказа. За мен е гордост да съм посланик в такава държава“, заяви посланик Секизкьок. Посланикът посочи, че помощта на България е изключително ценна.

По последни данни 41 хил. души са загинали след земетресенията до този момент, а 2 млн. души са останали без подслон. „Ние се опитваме да им осигурим покрив и отопление. Затова сме благодарни, че оказвате пълно съдействие на камионите с хуманитарна помощ, за да преминават транзитно през България до засегнатите райони. Ще разчитаме и на Вашата подкрепа пред Европейския съюз за възстановяване на щетите от земетресението“, каза още посланик Секизкьок.

„Ще имате категорична подкрепа на България в Европейския съюз за всяка необходима помощ за Турция. Ние в Министерството на отбраната оставаме в готовност при Ваши искания да окажем подкрепа според нашите възможности“, заяви министърът на отбраната. Той разказа на посланика, че военнослужещите от Втора механизирана бригада в Стара Загора са събрали дарения за семействата на пострадалите в Турция. „Това е малък жест, но показва нашата искрена съпричастност към вашия народ“, каза министър Стоянов.

В срещата участваха заместник-министър Катерина Граматикова, началникът на кабинета Владко Владов, директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев, както и военният аташе на Турция подполковник Мурат Паяс.

„Абсолютно манипулативно е твърдението, че ще изпращаме войски в Украйна. България ще изпрати инструктори в Германия и Полша така, както е решено от Народното събрание. На 9 декември 2022 г. депутатите решиха да изпратим до 50 военнослужещи в тези страни.“ Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов днес, 20 февруари, в публицистичното предаване „Лице в лице“ на бТВ. Той подчерта, че войски в Украйна категорично няма да бъдат изпращани и поясни, че страната ни има готовност да изпрати военнослужещи инструктори в Полша или в Германия, когато пристигне заявка за това, а такава се очаква.

По темата за предоставянето на оръжие за Украйна, министър Стоянов отново посочи, че страната ни е предоставила оръжие за Украйна според възможностите си и според решението на Народното събрание. Списъкът с предоставената военна помощ е направен на базата на военната експертиза и е съобразен с топ три от приоритетите на украинската страна. Министър Димитър Стоянов предупреди, че ако България предостави на Украйна въоръжение от ключово значение за отбранителните си способности, то армията няма да може да изпълнява конституционните си задължения. Той уточни също, че ако армията беше модернизирана в годините назад, тогава щеше да е по-голяма възможността за предоставяне на оръжие.

Страната ни е закъсняла за т.нар. триъгълни сделки – замяна на старо руско въоръжение с модерно ново, посочи министър Стоянов. Такива сделки е било възможно да се осъществят, ако преговорите за тях бяха започнали през март-април миналата година. Сега западните държави предоставят техника директно на Украйна. „Ако има възможност за триъгълна сделка, тя трябва също да мине задължително през одобрението на парламента“, заяви той.

„България има нужда от модернизация на Българската армия“, каза министър Стоянов. Той поясни, че поради забавянето с близо 30 години на модернизацията на въоръжените ни сили са необходими финансови средства от порядъка на 3-4% от БВП. „Ние останахме на нивото от 1989 г. Много малко са военните придобивки. Това са самолетите „Спартан“, които участват в хуманитарни операции, вертолетите „Кугар“, които също се използват в помощ на населението, но това е много малка частица от необходимостите на Българската армия“, коментира министър Стоянов.

„На този етап финансово не е приемлива единствената постъпила оферта за заместващ изтребител“, съобщи министърът на отбраната в отговор на въпрос. „Суверенитетът на въздушното пространство на страната ни се пази със силите и средствата на българските ВВС. Няколко пъти благодарих на инженерно-техническия състав и на летците в авиобаза Граф Игнатиево за неимоверните усилия, които те полагат“, каза министър Стоянов. Той посочи, че Министерството на отбраната обследва всички възможни варианти за удължаването на експлоатацията на МиГ-29, което е финансово най-изгодният вариант.

На въпрос за помощта, която Българската армия оказва за опазването на държавната граница, министър Стоянов съобщи, че в момента около 240 военнослужещи помагат на структурите на МВР, като има готовност броят им да бъде увеличен в изборния период на над 700.

Екипаж от ВВС със самолет C-27J „Спартан“ от състава на 16 авиационна база Враждебна днес, 17 февруари, транспортира 11-годишно дете до Клиниката по детска онкохематология в Любляна, Словения.

Самолетът излетя в 9.15 ч. от София и кацна в Любляна малко след 11.00 часа. Детето бе придружавано от реанимационен екип от СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, детски онкохематолог от УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“, медицинска сестра от екипа по авиомедицинска евакуация на ВМА и родител.

Екипажът, осъществил полета, бе в състав: командир – майор Стоян Барев, помощник-командир – подполковник Пламен Дончев, борден инженер – капитан Огнян Лидански, както и старши сержант Биляна Тошкова.

С обратен полет на военния самолет „Спартан“ в 14.00 в София се завърна екипът от медици.

Водолази от Военноморските сили унищожиха морска мина, открита по време на тактическо учение от екипажа на минен ловец „Цибър“. Боеприпасът е локализиран на 2 мили източно от местността „Паша дере“, на дълбочина от 24 метра.
По указания на командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов водолазната група на кораба е извършила разузнаване и е идентифицирала обекта като историческа мина от неустановен образец.

На 16 февруари при стриктно спазване на мерките за безопасност, съгласно изискванията на нормативните документи, екип водолази-взривчици от състава на Военноморска база Варна унищожи мината с контролиран взрив на място.

Военноморските сили продължават да поддържат готовност за противоминни действия, за да осигурят безопасно корабоплаване в българските морски пространства.